Г ермания ще върне субсидиите за електрически автомобили от януари 2026 г., като стартира програма на стойност 4 милиарда евро, насочена към семействата с ниски и средни доходи. Субсидията ще е в размер на 4000 евро, но нетната цена на електромобила трябва да е до 45 000 евро. Вероятно програмата ще бъде разширена до лизинг на електрически коли и плъг-ин хибриди.
На хартия нещата изглеждат убедително. Deloitte изчислява, че субсидията може да осигури приблизително 180 000 допълнителни регистрации на електрически автомобила годишно в Германия. Ако схемата продължи до 2030 г., тя може да помогне за пускането на пазара на до 750 000 електрически автомобила.
Има обаче една уловка: капацитетът за производство на електрически автомобили в Европа може да се затрудни да отговори на нарастващото търсене, което публичните средства биха отприщили. Все пак в играта със субсидии участват още други държави, включително Франция, Испания и др.
И тук идва един прост икономически закон: когато търсенето надминава местното предлагане, вносът може да запълни празнината. В днешния контекст китайските марки са най-добре позиционирани да направят това, благодарение на изобилното производство, устойчивите вериги за доставки и способността да реагират бързо на пикове в търсенето.
Това означава, че субсидия, предназначена да ускори зеления преход, рискува частично да се превърне във финансиране за автомобили, произведени извън Европа. По-конкретно Китай. А това би обезсмислило наложените големи мита на вносните китайски EV.
Купувачът би могъл да е печеливш от всичко това, но за политиците това усложнява целта за укрепване на регионалната индустрия. Да не говорим, че европейските производители ще пострадат сериозно, при това с помощта на част от европейските правителства, които се кълнат, че правят всичко в тяхна полза.
Друг важен детайл е това, което проектосхемата има пропуски. Deloitte предлага да се дефинират ясни критерии, в противен случай парите на данъкоплатците биха могли да изтекат извън ЕС.
Като алтернатива анализаторите често посочват Франция, където достъпът до държавна субсидия е обвързан с екологичен рейтинг за жизнения цикъл – подход, който косвено благоприятства европейското производство. Предпазни мерки като тези няма да оправят капацитета за една нощ, но те привеждат стимулите в съответствие с дългосрочните индустриални цели на региона.